Мачовете от турнира за купата на България предизвикаха добър интерес сред зрителите, разбира се, говорим за родните стандарти.

Търново и Плевен показаха, че са жадни за футбол, което е обяснимо, тъй като двата клуба отдавна не са били в елита, а и грандовете имат почитатели във всеки град.

Като свидетел на събитията във Велико Търново споделям очарованието си от поведението на зрителите там. Стадионът се напълни, а ранният час на мача май също имаше своята роля за това.

Левски гостува в старата столица в 12.30, час който е непопулярен за българските терени. Това направо си е почти сутринта, но празникът стана факт. Може би това не е никак лоша идея за двубоите през зимната част от сезона. Хем срещите няма да се дублират с европейските мачове, хем хората няма да ангажират целия си съботен или неделен ден с български футбол.

Така е в Англия, където през почивните дни винаги има ранни срещи, така стана с един мач от испанското първенство, въпреки характера на хората в тази страна, които предпочитат да спят до по-късно. Дори и в Италия дръпнаха един неделен мач по обедно време.

Естествено ролята на телевизиите в този аспект е доста сериозна, но какво от това. Важно е повече деца да бъдат на трибуните. В Търново се получи, защо да не стане и в мачовете от А група?

Наистина за футболистите това едва ли ще е много добра новина. Трябва да бъдат на стадион най-късно в 11 часа, което променя леко режима им, но кой ги пита? Те са изпълнители и трябва да се съобразяват с хората, които все още са навити да плащат за продукцията им.

Този сезон дори Реал Мадрид вече направи един двубой в 12 часа местно време. Резултатът беше повече от впечатляващ. „7 в 12”, написа вестник „Ас” за победата над Осасуна със 7:1. Стадион „Сантяго Бернабеу” беше разпродаден още седмица преди двубоя, което е ясен знак, че хората предпочитат футболното шоу да почне по-рано през деня.

Сравненията между Испания и България може и да изглеждат нелепи, но това е нещо, което е редно да се опита и тук. Мачове по обедно време, поне през октомври, ноември и декември.

Само опитът ще покаже, дали е така, или хората в Търново имат друга гледна точка към играта. Там още преди мача станаха на крака, за да аплодират съдията, който щеше да ръководи последния си мач. Антон Генов вероятно е останал трогнат от всичко това. В края на срещата част от централната трибуна, която беше с фенове на Етър аплодира и футболистите на гостуващия отбор. Многобройната гостуваща агитка също се забавляваше, ако двубоят беше в 16 часа, едва ли настроението щеше да е същото...