С невиждани дотогава тържества на 24 май 1958 г. е открит първият Градски стадион във Велико Търново. Съоръжението е надграждано в следващите десетилетия, за да се превърне постепенно в настоящия уникален за България спортен комплекс. Седемнайсет са залите за различни видове спорт на „Ивайло“, отделно са откритата лекоатлетическа писта и футболният терен. Картината се допълва от осветлението, което позволява да се провеждат мачове и лекоатлетически турнири и в късните вечерни часове. Реално погледнато с изключение на Националния стадион „В. Левски“ в България няма второ такова мултифункционално съоръжение.

Днес „Ивайло“ приема футбол, борба, вдигане на тежести, бокс, баскетбол, спортна стрелба, шахмат, художествена гимнастика, спортна гимнастика, стрелба с лък, карате до, киокушин карате, кик бокс, муай тай, спортни танци, фитнес, бодибилдинг, лека атлетика и т.н, пище sport-vt.com

След реформите в българския футбол през 1957 г. и възраждането на „Етър” остро се е почувствала нуждата от градски стадион. Още същата година се взема решение за започване на строежа му. Той тържествено е открит в Деня на славянската писменост и култура – 24 май 1958 г. и става факт след огромните усилия на търновци при построяването му. Вложеният от населението труд се оценява на 200 000 лева, а от бюджета на ГНС (Градски народен съвет), субсидии от ЦС на БСФС (ръководният орган на спорта тогава в страната) и самооблагане са изразходвани 1 100 000 лева.